Хайде. Всички сте го гледали на даден етап от живота си :) Филма не е лош, макар, че е по действителен случай. Не, че имам нещо против филмите по действителен случай. Но понякога те не са по баш действителния случай и това някак си ги прави "по преинчаен действителен случай". Както и да е.
Както никога, не знам и аз защо, не се разплаках на този филм. Падам си голяма ревла по филми, но този път не стана. Може би не бях пила достатъчно вода :) Иначе филма определено грабва още от началото. До към средата държи напрежението. Аз бях забравила, че той е шизофреник и честно казано очаквах да спаси света от унищожение чрез code-cracking, но не би. Има момент, в който ми става кофти за жена му. Замисляш се дали и ти би направил същото на нейно място. Моят отговор е да.
Постепенна деградация на логиката и бистротата на ума у Наш(Ръсел Кроу) настъпва успоредно и с разочарованието от филма и очакванията за него. Може би прекалено съм се поамериканчила и очаквам всеки трети да спасява света. Знам, че есенцията на филма се състои именно в рязката граница между реалност и фантазия, но ми се струва, че удря на камък по едно време, а именно когато целия ореол на гениалността пада и остава нещастния, луд човек, поддържащ прилични социални умения с хапчета. Не знам, преди си спомням, че ми харесваше, но сега определено ме разочарова. Обаче съвсем в друга посока поемам, ако трябва да говоря за актьорската игра. Наистина брилятно изпипан е образа на лудия математик. От походката, до погледа, жестовете, говора... Тук грешката е единствено на Академията, че не даде Оскара на Ръсел Кроу за тази роля.
Ако не друго, този филм определено става за събота вечер. Не знам защо винаги съм имала чувството, че събота и понякога неделя вечер са вечерите за Големи филми. Може би това чувство е продиктувано от програмата на телевизията. И все пак, заслужава си, ако обичате драмите, Ръсел Кроу или сините очи на Дженифър Конъли. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар