Талантливата Tracy Chapman

Звученето и е много емоционално, въпреки, че музиката не се отличава със сложност откъм изпълнение или текст, но въпреки това определено се докосва до сърцата ни. Макар и понякога противопоставяща се на политичсеки възгледи има милиони почитатели. Блус -песните и наистина са вдъхновяващи и силни. Може да те разплаче само с китарата в ръка. Наистина талантлива и заслужава аплодисменти.

Кой филм гледах скоро?- Декстър(сериал)

Определено този сериал не е за всеки. Черният хумор идва в повече на моменти. И какво все пак го прави толкова брилянтен? Убийствената ирония на Декстър Морган, криминалист с хоби предумишлени убийства(тафталогията не може да я пропусна). Сблъсъка на света на реалността с неговия свят, пораждащ наистина странни чувства у зрителните, който започват да се притесняват от факта, че харесват Декстър. Не случайно е наречен Любимия сериен убиец на Америка. И не само.


Сериала започва смущаващо. След първото убийство се замисляш какво, по дяволите, си си пуснал. Обаче след като пред очите ни се разкриват фалшивите социални връзки, маските на хора, привидно на високи места в обществото, но с мрачни тайни, нищо неподозиращото обкръжение на криминалиста и всичко това е постоянно коментирано зад кадър от Декстър, с много тънка ирония, наситена с черен хумор, няма как да не го харесате. С напредване на сериала, зрителя е въвлечен ту в историята на Декстър и истината, която го е накарала да стане такъв, ту в сегашното време, където той се опитва да използва своята маска, за да бъде приемлив сред обществото, сестра му, приятелката му и колегите му.



Той е неспособен да чувства. Или поне така твърди. Интересното е, че виждаме една истинска връзка между него и децата на Рита(приятелката му). Той казва, че не може да посегне на дете. Може би точно това е тънката граница, която го прави от ненормален масов убиец в своеобразен носител на правосъдие, там където закона не може да достигне. И все пак си е убиец. Рецидивист при това. Със всичките медицински инструменти, ритуал, откачен поглед, хладнокръвие с което забива острието в гърлата на жертвите си. Ама те са го заслужили. Така че можем да го оправдаем, поне за във филма.



Друга интересна връзка е която има със сестра си. Дебра е доста цапната в устата, с добро сърце и обича брат си невероятно много, въпреки че той не знае как да отговори на чувствата и. Тя е най-близкия му приятел и може би го познава по-добре от Рита и въпреки това не вижда зад маската му. Интересното е, че в живота двамата са женени. Някои хора не приемат това, сякаш тя наистина му е сестра...



За връзката му с Рита не може да се кажат една-две думи. Изпълнена с лицемерие, двуличие и лъжи. И въпреки това тя е щастлива с него и също не може да погледне зад маската му. Докато тя пече курабийки той обмисля какво да каже на следващата си жертва преди да я нареже на парчета.




Да, сериала наистина не е за всеки. Но е за онези, които обичат черния хумор, иронията както и ноар-филмите. Наистина увлича с тъмния си сюжет, кървавите убийства и сложните двустранни отношения между Декстър и останалите.

Забравих да спомена, че актьора се казва Майкъл С. Хол, повечето хора за първи път го виждат в Декстър, макар че има 4-5 малки роли във филми и сериала Два метра под земята(Six feet under).

Колко човека са нужни?

Колко човека са нужни да умрат от ръцете на приятелите си, близките си и семейството си в България, за да ни метнат атомната бомба? Вече си мисля, че точно това заслужаваме. Не знам кой забеляза, но днес новините по бтв определено ме смачкаха. Деца убиват деца. А когато казаха и за онова 9-годишното дето съвсем се учудих.

9-годишно дете от Хасково призна, че е убило 8-годишния Мурад, чието тяло
беше намерено вчера на сметище в Хасково [...] Ден по-късно пред полицията,
момчето признава, че е убило своя приятел, а аутопсията установява, че смъртта е
настъпила в следствие на над 15
удара в главата

източник news.bg

Аз на девет четох Мики Маус, сядах неделя след баня да гледам часът на Дисни и слушах Спайс Гърлс. Знам, че вече няма от какво да се потрисам толкова в тая държава, ама това направо ме смачка. Явно съм изпуснала новината като е станала(преди 3 години), но определено сега наваксвам с потрес. 19-годишен убил 15-годишен. Някво лапе забило чинийка с лайна в лицето на съученичката си. Не заслужаваме ли атомна бомба?

Кой филм гледах скоро? - Красив ум

Хайде. Всички сте го гледали на даден етап от живота си :) Филма не е лош, макар, че е по действителен случай. Не, че имам нещо против филмите по действителен случай. Но понякога те не са по баш действителния случай и това някак си ги прави "по преинчаен действителен случай". Както и да е.

Както никога, не знам и аз защо, не се разплаках на този филм. Падам си голяма ревла по филми, но този път не стана. Може би не бях пила достатъчно вода :) Иначе филма определено грабва още от началото. До към средата държи напрежението. Аз бях забравила, че той е шизофреник и честно казано очаквах да спаси света от унищожение чрез code-cracking, но не би. Има момент, в който ми става кофти за жена му. Замисляш се дали и ти би направил същото на нейно място. Моят отговор е да.

Постепенна деградация на логиката и бистротата на ума у Наш(Ръсел Кроу) настъпва успоредно и с разочарованието от филма и очакванията за него. Може би прекалено съм се поамериканчила и очаквам всеки трети да спасява света. Знам, че есенцията на филма се състои именно в рязката граница между реалност и фантазия, но ми се струва, че удря на камък по едно време, а именно когато целия ореол на гениалността пада и остава нещастния, луд човек, поддържащ прилични социални умения с хапчета. Не знам, преди си спомням, че ми харесваше, но сега определено ме разочарова. Обаче съвсем в друга посока поемам, ако трябва да говоря за актьорската игра. Наистина брилятно изпипан е образа на лудия математик. От походката, до погледа, жестовете, говора... Тук грешката е единствено на Академията, че не даде Оскара на Ръсел Кроу за тази роля.

Ако не друго, този филм определено става за събота вечер. Не знам защо винаги съм имала чувството, че събота и понякога неделя вечер са вечерите за Големи филми. Може би това чувство е продиктувано от програмата на телевизията. И все пак, заслужава си, ако обичате драмите, Ръсел Кроу или сините очи на Дженифър Конъли. :)

STUPID TRAFFIC

Няма как да не напиша нещо за скапания трафик. Особено, откато го направиха възможно най-скапания, направо загниващ и разпадащ се. Не мога да преценя, кое е по-зле, това, че пътуваш по 2 часа за навсякъде или това, че през тези два часа ВИНАГИ има някой, който мирише лошо? То да беше само той. Задължителни атрибути за публично превозно средство:
1. Смръдлив човек
2. Дебела баба(обикновено повече от една, станаха мафия)
3. Баба, която се прави на инвалид, за да и отстъпят място
4. Дядо с мръсни дрехи, който се отърква около теб и като се хване за дръжката се увисва назад, така че да заема възможно най-много място
5. Мангал, който те побарва, ей така, за спорта
6. Нечий крак върху твоя
7. Пръдня, разнасяща се постепенно, но повтаряна в подходящ интервал, така че да е с постоянно присъствие в атмосферата.
8. Чанта в гърба ти...или лакът, не винаги може да се прецени

Не толкова задължителни атрибути за транспорта, но определено внасят малко цвят в сивото ежедневие:
1. Гол мъж
2. Гола жена
3. Куче
4. Оса(тука е наистина забавно, особено ако е претъпкано :)
5. Продавач, който си носи павилиона(тук се варира от продавачи на цветя със смачкани теменужки в кашони, мине се през хора, дето продават гевречета, след това и хора, който просто обичат да носят кашони в трамваите само, за да чуят"оффф" )
Ако се сетите нещо, добавяйте :)